24 oct 2023, 9:26

Понякога 

  Poesía » Filosófica
329 1 6
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има,
тъгата ме прегръща, като лед.
Животът сякаш бялото ми взима
и аз съм само жалък силует.
Дори не сянка, нещо като призрак,
из гробищата скитащ безпосочно.
Така не искам да се чувствам никак,
но случва се и тъй ми е самотно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??