29 нояб. 2016 г., 16:47

Понякога нощта ще е такава... 

  Поэзия » Любовная
741 9 20
Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът
на бездната.
Изсъскват и угасват.
Разплакани очите ни не спят.
А тя е тук - ранена и прекрасна.
В косите и се любят ветрове.
Мъглите и са прах в нозете боси.
Безмълвно всички болки пак зове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??