Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът
на бездната.
Изсъскват и угасват.
Разплакани очите ни не спят.
А тя е тук - ранена и прекрасна.
В косите и се любят ветрове.
Мъглите и са прах в нозете боси.
Безмълвно всички болки пак зове ...