Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти
докосва туптящи сърцата.
В очите ни търси
безкрая на тишината ни свята.
С поглед свенлив
се промъква и ни поглъща.
Дори светът е ревнив,
когато ръката ти ме прегръща.