16.06.2021 г., 5:07 ч.
Понякога си мълчим
Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти
докосва туптящи сърцата.
В очите ни търси
безкрая на тишината ни свята.
С поглед свенлив
се промъква и ни поглъща.
Дори светът е ревнив,
когато ръката ти ме прегръща.
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти
докосва туптящи сърцата.
В очите ни търси
безкрая на тишината ни свята.
С поглед свенлив
се промъква и ни поглъща.
Дори светът е ревнив,
когато ръката ти ме прегръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
