Порастване

2 нояб. 2024 г., 09:01

Поэзия » Любовная

63 1 2

Объркана душата ми преброди

най-тъмните си кътчета сама,

безпътна безнадеждно скиташе

на мислите в безкрайната гора.

Предавах се без битка на страха,

във отчаянието плувах уморено,

тъй слаб да осъзная, че в света

не всичко от съдбата е решено.

На дъното посрещна ме смирение,

умряло бе за него болното сърце,

животът оказа се обаче по-корав,

от мен извади ме чрез две ръце.

Сега приемам липсите си със тъга,

за загубите още плача без утеха,

но с чакането на обичната жена

ще топля раните като със дреха.