Порцеланова ваза

11 нояб. 2007 г., 18:16

Поэзия

3.7 / 3

766 0 3

Порцеланова ваза
Душата ми е счупено огледало,
безбройни малки стъкълца,
разпръснати върху кърваво одеяло,
раздраха сърцето на нощта.
Лъч прокрадва се ненадейно,
отразява се в опушените стъкълца,
дали ще може безпроблемно
да ги събере отново в една душа.
Дори да успее да ги нареди,
ще има следи от драскотини,
едва ли белега ще се заличи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »