11 nov 2007, 18:16

Порцеланова ваза 

  Poesía
675 0 3
 

Порцеланова ваза

 

Душата ми е счупено огледало,

безбройни малки стъкълца,

разпръснати върху кърваво одеяло,

раздраха сърцето на нощта.

 

Лъч прокрадва се ненадейно,

отразява се в опушените стъкълца,

дали ще може безпроблемно

да ги събере отново в една душа.

 

Дори да успее да ги нареди,

ще има следи от драскотини,

едва ли белега ще се заличи,

идеално залепени са, а пак боли.

 

И като счупена порцеланова ваза,

веднъж разбита, тя нe e като преди,

душата с вълшебен еликсир да помажа,

болката някак си ще притъпи,

но раната не ще изцери!

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно стихотворение.
    Душевните рани , трудно зарасват.
    Много, много обич трябва за това.
    Прекрасна си , Нерина. С много обич.
  • Чуден стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "Душата ми е счупено огледало,

    безбройни малки стъкълца,

    разпръснати върху кърваво одеяло,

    раздраха сърцето на нощта."

    Прекрасно е! 6-ца от мен
Propuestas
: ??:??