25 авг. 2018 г., 22:07
Поречия
Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар.
То и надеждата му, една е измама.
Тегли невярно везната – кантар
и перото на дните насита си няма.
Мостът полека надига снага.
Сякаш изпива ей тези мазоли.
Другият бряг не протяга ръка
и протегнатата не ще, но защо ли?
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Светличка! Поздрави и от мен! -
Още не е назряло времето
за отвъдния бряг .Поздрави! -
Наде, Юри - Благодаря Ви!
-
Лина!
-
Здравей, Ади... Добре си ми дошла!
Роби, Здравей! Радвам се на споделеното.
-
Здравей, Светле...
-
Хареса ми и ме накара да се размисля!...Поздрави, Светла!...
-
Благодаря, за топлото Ви присъствие, Лиа, Марго
Сърдечни поздрави! -
Не знам защо, Светле. Може би не иска да е с никого! Иска да е сам. Ние искаме мост, връзка, а той е страдал и го е страх... Знам ли?
-
Невероятно стихотворение,скъпа Линасветлана!Природна картина и душата, съзнанието,света, живота, като проявление... "Мостът,лодкарят и другият бряг..."...Има ли думи за рими такива!? Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
