25 ago 2018, 22:07

Поречия 

  Poesía » Filosófica, Otra
634 6 10

Камък по камък, градежът расте,

а под него се вие и шири реката.

Сянка на птица. Мечта на дете.

Стигат се. Гледай пътя в краката.

 

Няма го старият сръчен лодкар.

То и надеждата му, една е измама.

Тегли невярно везната – кантар

и перото на дните насита си няма.

 

Мостът полека надига снага.

Сякаш изпива ей тези мазоли.

Другият бряг не протяга ръка

и протегнатата не ще, но защо ли?

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??