Във времена, в които всичко е възможно,
когато мислите ни могат да са живи,
поражда се във мен усещане тревожно -
дали сме хора или кукли на конци лъжливи.
Дали душите наши още са човешки,
с очите през сърцето ли надничаме?
Когато правим своите поредни грешки,
от омраза е, или защото някого обичаме?
Във времена на мощна революция,
когато е достъпно вече всичко,
дали край нас моралното закуца
или аз мисля твърде романтично?