Разбира се, ще продължавам,
да вярвам в чудеса,
да вярвам, че не остарявам,
във верността и любовта,
в доброто, в жеста на приятел,
(с наивност-демоде).
На бял кон, ще ме вее вятър,
ще си остана все дете.
И все така ще пускам тото
(за слепия късмет),
ще бъда глупава, защото
живея някак „от сърце".
Ще тичам влюбено насреща
на дума и ръка.
Ще плача после (пак е грешка!)
и няма да се променя.
Непоправима романтичка -
умира за красиво.
Ще бъда странна и различна,
докато ходя още жива.
Разбира се - аз съм такава.
И нека Бог да ми прости!
Докато дишам, продължавам
да бъда...същият чешит.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены