Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето,
присъща на чуждите хора.
Нарамила чанта, куцука тя шеметно
куцука през свойта умора.
Тя топли ръката си в писмо неизпратено,
в писмото на някоя Лиза.
На снимката грее девойче през лятото,
с поличка и беличка риза. ...