Не забравяй, че твоя любим,
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд,
греховете допуснал партньора,
пожелай му любов за из път,
тишина и душевна отмора.
Отлетялата стара любов,
запомни, но с доброто от нея.
Изпрати ѝ покой, благослов,
след това пресъздай в епопея!
Ще откриеш съдбата честита,
зад бодливите храсти прикрита!
Край
2:40 часът – 7:30 часът 17 октомври 2021
13:40 часът, 6 юли 2022
(Произведението е част от“По следите на дните“ – Втора част)
© Иванъ Митовъ Все права защищены