Тялото покрито ми е с белези и видни рани

свидетелства за моментите в живота ми осрани,

тогава, когато виждах света по различен начин

и още живях във дома си майчин.

Много се промени от онзи ден, повярвай,

в мен, във другите, е, айде давай,

погледни ме и ти, като тях,

помисли си и ти, че ставам само за смях.

Не виждаш ли, че разкайвам се, за този грях

и разкаянието у мен само поражда страх,

че не ще се докосна до мир в живота задгробен

докато съществува още някой, към мен назлобен.

Знам, наранил съм теб и още стотици хора,

със начина по който лепнах им игнора,

когато ми казаха „Имай мозък в главата.

Пиян си, не карай” но не вслушах се в молбата

и сега съжалявам, не исках така да стане,

ще лягам на к’вот животът ми постлан е.

На болка и на скръб, държа това терзание

и ако можех само да оставя послание

„Животът е дар – живей го, и не отнемай

от лицето усмивката, никога не снемай.

Дръж се със другите както искаш да се държат със теб,

Постигни това и подобри живота ни свиреп.

Бъди човекът, който господ е искал да бъдеш,

недей да убиваш, крадеш и лъжеш.”