Тялото покрито ми е с белези и видни рани
свидетелства за моментите в живота ми осрани,
тогава, когато виждах света по различен начин
и още живях във дома си майчин.
Много се промени от онзи ден, повярвай,
в мен, във другите, е, айде давай,
погледни ме и ти, като тях,
помисли си и ти, че ставам само за смях.
Не виждаш ли, че разкайвам се, за този грях
и разкаянието у мен само поражда страх,
че не ще се докосна до мир в живота задгробен
докато съществува още някой, към мен назлобен.
Знам, наранил съм теб и още стотици хора,
със начина по който лепнах им игнора,
когато ми казаха „Имай мозък в главата.
Пиян си, не карай” но не вслушах се в молбата
и сега съжалявам, не исках така да стане,
ще лягам на к’вот животът ми постлан е.
На болка и на скръб, държа това терзание
и ако можех само да оставя послание
„Животът е дар – живей го, и не отнемай
от лицето усмивката, никога не снемай.
Дръж се със другите както искаш да се държат със теб,
Постигни това и подобри живота ни свиреп.
Бъди човекът, който господ е искал да бъдеш,
недей да убиваш, крадеш и лъжеш.”
© Александър Койчев Всички права запазени
Поздрав!