После

19 нояб. 2019 г., 17:48

Поэзия » Любовная, Философская

491 0 2

Чужди обятия,

утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.

Чаршафите смачкани,
белязани с похот.
Мимолетно вплели в телата си
остатъци от плътски желания...

Притворих прозореца...
Пропълзя по прознрачния склон охлювно времето.
Засъхнали, втренчени погледи
разплакаха статуите...

Влачих по пода излишък от спомени.
Мачках и късах парченца усмивки,
събирах разпилените в нищото думи.

Преглътнах надеждата.
Повърнах измамните истини...
Нарязах безмилостно всички дантелени рокли.
Прокудих утехата!
Счупих стъклото.

После...

Знойно се любих със Болката!

18. Ноември 2019г.