Последен сезон
На старата пейка
в безлюдния парк
под есенна сянка
гледахме двама
реката замечтани.
Аз, облегната на твоето рамо,
а ти - прихлупил ръката ми
с топлите си длани.
Слънцето наднича през облаците
и сплетените клони -
листата се сипеха по земята,
от вятъра гонени,
с красивите си багри
и безпорядъка на местата си -
разстилаха килим с красотата си.
Този сезон е и наш!
Ако можеше вятърът да разнесе
среброто от косите ни,
ако можеха листата
да ни дарят красотата си,
ако можехме да съберем
и топлината на дните си...
Нямаше да се "изпращаме"
в този сезон...
и времето да отмерва дните ни...
Дори в късната есен
аз преоткривам красотата
и на живота смисъла,
дори и да я сравнявам
със залеза на деня,
когато слънцето уморено
се потапя зад хоризонта,
за да изгрее чисто на сутринта.
Надежда Ангелoва
© Надежда Ангелова Все права защищены