Последен сезон

На старата пейка

в безлюдния парк

под есенна сянка

гледахме двама

реката замечтани.

Аз, облегната на твоето рамо,

а ти - прихлупил ръката ми

с топлите си длани.

Слънцето наднича през облаците

и сплетените клони -

листата се сипеха по земята,

от вятъра гонени,

с красивите си багри

и безпорядъка на местата си -

разстилаха килим с красотата си.

Този сезон е и наш!

Ако можеше вятърът да разнесе

среброто от косите ни,

ако можеха листата

да ни дарят красотата си,

ако можехме да съберем

и топлината на дните си...

Нямаше да се "изпращаме"

в този сезон...

и времето да отмерва дните ни...

Дори в късната есен

аз преоткривам красотата

и на живота смисъла,

дори и да я сравнявам

със залеза на деня,

когато слънцето уморено

се потапя зад хоризонта,

за да изгрее чисто на сутринта.

        Надежда Ангелoва