25 окт. 2008 г., 09:05

Последен залез 

  Поэзия » Пейзажная
1003 0 2

Последен залез


Та какво остана за накрая?

Последен танц, последна цигара...

Дали дори сили за това ще имам?

Последен изгрев поне ще видя.

И той е ярък като пламък,

чувствам как изгаря кожата ми бледа.

Спомените ме връщат към онзи ден

и тогава слънцето бе тъй червено.

Нежно докосвайки кожата ми,

Но аз извърнах очи -

мракът бе тъй примамлив.

И днес, след толкоз време пак

Срещнахме се пак кат приятели стари.

Случки много за разказване,

Но думи не останаха.

Очите ми извръщат се към мрака пак.

Здравей и сбогом, приятелю!

Нова среща не ще да има.

Този път очите си завинаги ще да затворя.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знам, че нататък е леко оплескано.
    Като го започнах бях стигнала с мислите само до тук и останалото бе просто така...
  • Та какво остана за накрая?

    Последен танц, последна цигара...

    Дали дори сили за това ще имам?

    Последен изгрев поне ще видя.


    Хубаво си го започнала.
Предложения
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »