25.10.2008 г., 9:05 ч.

Последен залез 

  Поезия » Пейзажна
1009 0 2

Последен залез


Та какво остана за накрая?

Последен танц, последна цигара...

Дали дори сили за това ще имам?

Последен изгрев поне ще видя.

И той е ярък като пламък,

чувствам как изгаря кожата ми бледа.

Спомените ме връщат към онзи ден

и тогава слънцето бе тъй червено.

Нежно докосвайки кожата ми,

Но аз извърнах очи -

мракът бе тъй примамлив.

И днес, след толкоз време пак

Срещнахме се пак кат приятели стари.

Случки много за разказване,

Но думи не останаха.

Очите ми извръщат се към мрака пак.

Здравей и сбогом, приятелю!

Нова среща не ще да има.

Този път очите си завинаги ще да затворя.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам, че нататък е леко оплескано.
    Като го започнах бях стигнала с мислите само до тук и останалото бе просто така...
  • Та какво остана за накрая?

    Последен танц, последна цигара...

    Дали дори сили за това ще имам?

    Последен изгрев поне ще видя.


    Хубаво си го започнала.
Предложения
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...

Още произведения »