Последна част

8 июл. 2011 г., 22:18

Поэзия

599 0 2

Събуждам се и търся твойте устни,

но теб те няма, няма те до мен,

любов, а как желая в твойто русло

да легна пак щастлив и покорен

и пак нектар от тебе да отпия,

и пак да сгърна твоя строен стан,

и пак... Безброй мечти отново вия,

повеждам ги във призрачен керван.

Желая те, жадувам те и още

с въздишка спомням страстните ни нощи.

Сега не зная, дълго ли ще чакам

за две ръце, преплетени във мрака

под тихия копринен небосклон.

Но ние с тебе знаем, че ще има

отново романтичен послеслов,

защото го желаеме, любима,

и неговото име е любов.