Събуждам се и търся твойте устни,
но теб те няма, няма те до мен,
любов, а как желая в твойто русло
да легна пак щастлив и покорен
и пак нектар от тебе да отпия,
и пак да сгърна твоя строен стан,
и пак... Безброй мечти отново вия,
повеждам ги във призрачен керван.
Желая те, жадувам те и още
с въздишка спомням страстните ни нощи.
Сега не зная, дълго ли ще чакам
за две ръце, преплетени във мрака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация