22 апр. 2009 г., 17:47
Последна гара
Не така, животе, си те представях;
озлобен, непредсказуем, презрян...
В мечтите съвсем друг те оставях,
да омайваш ме с тръпнеща блян.
Никога нищо не ми обещаваш,
сякаш на гара съм бързаща пак.
С линии и коловози се разминавам,
отново изпускам поредния влак!
Често се губя с багаж на перона,
стоя без надежда в чуждия град,
взирам се дълго след всяка колона
и чакам експреса без поглед назад!
Безброй спирки, кантони и гари...
Къде ли да сляза, да не сгреша?!
Но влакът среднощен се много забави
и твоята гара ми стана съдба...
© Nina Toshich Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Никол, поздравявам те! Страхотен стих!
-
Благодаря ви Таня, Ели ! много ценя вашето мнение, защото и аз харесвам вашите стихове - премерени, интелигентни...прекрасни! за съжаление и в сайта е като в "Биг Брадър"- простотията, завистта и грубостта взимат връх...
-
Много силна метафора е този стих.
Животът е забързан влак.
Да слезеш на подходящата спирка.
Труден избор и отговоност!
Поздрави! -
Прекрасен стих!Поздрави, Никол!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пожелавам ти го от сърце, Никол!
Вярвай!
Прегръщам те!