asizi (Nina Toshich)
226 3987
22.04.2009 г., 17:47 ч.

Последна гара 

  Поезия » Друга
518 0 5

Не така, животе, си те представях;

озлобен, непредсказуем, презрян...

В мечтите съвсем друг те оставях,

да омайваш ме с тръпнеща блян.

 

Никога нищо не ми обещаваш,

сякаш на гара съм бързаща пак.

С линии и коловози се разминавам,

отново изпускам поредния влак!

 

Често се губя с багаж на перона,

стоя без надежда в чуждия град,

взирам се дълго след всяка колона

и чакам експреса без поглед назад!

 

Безброй спирки, кантони и гари...

Къде ли да сляза, да не сгреша?!

Но влакът среднощен се много забави

и твоята гара ми стана съдба...

© Nina Toshich Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека твоят влак спре на твоята гара!
    Пожелавам ти го от сърце, Никол!
    Вярвай!
    Прегръщам те!
  • Никол, поздравявам те! Страхотен стих!
  • Благодаря ви Таня, Ели ! много ценя вашето мнение, защото и аз харесвам вашите стихове - премерени, интелигентни...прекрасни! за съжаление и в сайта е като в "Биг Брадър"- простотията, завистта и грубостта взимат връх...
  • Много силна метафора е този стих.
    Животът е забързан влак.
    Да слезеш на подходящата спирка.
    Труден избор и отговоност!
    Поздрави!
  • Прекрасен стих!Поздрави, Никол!
Предложения
: ??:??