Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена.
През ръкавите спомени за лятото се стичат.
Копчетата - хлебчета препечени ,
плезят се на зимата комично.
Изветрял е вече нафталинът.
Няма и следи от женски парфюми.
Може би, е време да замина
по онези безобратни друми...