Последна инвентаризация на гардероба

6.03.2020 г., 7:19 ч.

Поезия » Философска

790 0 2

Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.

Бръкнеш в джоба - забравен кестен.

В другия - бонбон за внучето далечно.

Под яката - дом за молците уютен,

а душата в пашкула на хастара е облечена.

През ръкавите спомени за лятото се стичат.

Копчетата - хлебчета препечени ,

плезят се на зимата комично.

Изветрял е вече нафталинът.

Няма и следи от женски парфюми.

Може би, е време да замина

по онези безобратни друми...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.