5 янв. 2007 г., 12:24

последна клетва 

  Поэзия
623 0 3

Ти си тръгна
и за пореден път ме остави сама.
Ти си тръгна
с теб си отиде и надеждата да видя отново зора.

Всяка нощ при мене се промъква
черна сянка наречена тъга
и точно тя всеки миг от мен отмъква
по едно парченце от моята душа.

В кристалната витрина
събира си ги къс по къс,
а в мен надига се като лавина
жаждата единствено за мъст, за мъст!

Искам ти да се удавиш в сълзите,
сълзите, които за тебе пропилях!
Искам ти да си умреш с лъжите
и да се препъваш на всяка крачка по пътя, който аз самата извървях.

И може би в Ада ще се сетиш,
че за теб на всичко бях готова,
дори да изпия отредената за теб от мен отрова!

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??