Ти си тръгна
и за пореден път ме остави сама.
Ти си тръгна
с теб си отиде и надеждата да видя отново зора.
Всяка нощ при мене се промъква
черна сянка наречена тъга
и точно тя всеки миг от мен отмъква
по едно парченце от моята душа.
В кристалната витрина
събира си ги къс по къс,
а в мен надига се като лавина
жаждата единствено за мъст, за мъст!
Искам ти да се удавиш в сълзите,
сълзите, които за тебе пропилях!
Искам ти да си умреш с лъжите
и да се препъваш на всяка крачка по пътя, който аз самата извървях.
И може би в Ада ще се сетиш,
че за теб на всичко бях готова,
дори да изпия отредената за теб от мен отрова!
© Анита Райкова Всички права запазени