Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19467
18 янв. 2019 г., 04:34

Последна песен 

  Поэзия » Любовная
1399 18 40

Мълчанието понякога е смърт,

щом пролетта е тиха изневяра...

Животът ми намира сетен път,

а може би себе си повтарям?

 

Ти беше пролетен лист,

който в душата ми разцъфва –

отронен стон кристалночист

все още в мене не заглъхва!

 

Недей,прости,нима така

ще остана в теб виновен?

Плаче дъждовната дъга...

Мълчат небесните покрови.

 

Обичам те!Слънцето искри

в любимото си постоянство.

Изгряват утринни зари

в наранените пространства...

 

И тъй, неистово вървя!

Миналото трудно се завръща. 

Край мен притихнали нивя...

Душата ми е самотна къща.

 

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Цветенце, Шефа и Лидия за споделеното мнение за това стихотворение и поздравите!
    Приемете моите приятелски пожелания за успех!
  • И това се случва, и се помни...
  • Така е! Благодаря и аз ти пожелавам слънчеви и топли за душата дни, усмихнато настроение и красиви, спокойни вечери!
  • Благодаря за вниманието и коментара, Цветенце!
    Има една народна мъдрословица:"Не търси сламката в моето око,а извади гредата от твоето!"
    Мисля, че това е нужно: чувството за баланс,е мерило за егото човешко.
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех и много летни вълнения!
    За предпочитане, такива с положителна енергия!
  • По повод коментара на Antoan се замислих, че ние хората често търсим вината, но защо като всички правим грешки? Защо не обръщаме повече внимание на доброто , което носим? Много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Благодаря за анализа, Антоан!Не съм се замислял, може би вината е ничия,но чувството за чест задължава...😉
  • Благодаря,Спиро Киров!
  • Адмирации!
    Прочувствено и вечно...
  • Благодаря за коментара, Дочка!
  • От думите ти извира много нежност и тъга. Моите почитания!
  • Благодаря ти за разбирането, Гавраил!
  • Стихът е толкова впечатляващ и докосващ че на читателят му се ще да не вижда краят.
    Поздравление,Приятелю!
  • Благодаря за оценката, Росица!
  • Тъга... някак красива, опияняваща. Може би неистовият вървеж и притихналите нивя покрай пътя особено подсилват въздействието...
  • Благодаря за коментара, Василка!
  • Страхотно е. "Мълчанието понякога е смърт, щом пролетта е тиха изневяра"
  • Благодаря за оценката,Веси_Еси!
  • Благодаря за поздравите,Роби!
  • Докосваш тънките струни на душите ни, Стойчо! Прегръдки от мен!
  • Поздравления и от мен, Стойчо!...
  • Благодаря ви за коментарите Силвия, Данаил и Латинка-Златна!
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • "Мълчанието понякога е смърт,
    щом пролетта е тиха изневяра...
    Животът ми намира сетен път,
    а може би себе си повтарям?"
    Поздрави, Стойчо!
  • И тъй, неистово вървя!
    Миналото трудно се завръща.
    Край мен притихнали нивя...
    Душата ми е самотна къща.
    Много е хубаво, Стойчо! Поздравявам те!
  • Хубаво е Стойчо!
  • Благодаря ви Елка, Ренета и Милко, че намерихте достатъчно обективно и компетентно мнение за стихотворението!
    Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески успехи!
  • Прочетох с удоволствие - много красиво изразена тъга!
  • Хубав носталгичен стих! Поздравления, хареса ми!
  • Благодаря ви за споделянето Иржи, Валентина, Таня и Станислава!
  • Всяка песен е последна - до следващата!
    Като любовта
    Много хубаво!
  • Хубава любовна лирика!
  • Мълчанието понякога е смърт,
    щом пролетта е тиха изневяра...
    Животът ми намира сетен път,
    а може би себе си повтарям?

    Много хубаво, Стойчо.
  • А аз мисля,Стойчо,че с времето избледняват лошите спомени,а останалите,хубавите ги идеализираме....Затова винаги е приятно и вълнуващо да се върнеш при тях в мисълта си и да ги изживееш отново...Приятно е,но не е същото ,както навремето.....
  • Благодаря ви, Приятели!
    Понякога се връщаме там, където са останали забравени чувства...Но излиза, че съвсем не са забравени!
    Един поглед, една дъждовна дъга ни кара да си спомним, че няма балсам за неизлекувани пространства...
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!
  • Поздравления за стиха ти , Стойчо!
  • Надвиснало, подгизнало от неизречени думи пространство...Но има и слънце! Такава любов не може да бъде подмината, не може да бъде прокудена! Има слънце!
  • Много красива образност. "Изгряват утринни зари в наранените пространства...". Така е, когато е имало истинска и възвишена любов. След нея "миналото трудно се завръща", "душата е самотна къща." Поздравление, Стойчо, за изключително силно въздействащия стих!
  • Хубаво...
  • Навява тъга,да ,нищо не се повтаря,но до последния ни дъх,тази проклетница,надеждата,винаги бодва сърцата ни.Харесах!
  • Благодаря, Любов!
    От липса на любов, самотата плаче...
    Нима това е глас на бедно сираче?!
  • И изведнъж притишието ще разцъфне
    дъждовната дъга ще грейне
    усмихнати небесните покрови
    душата ти е пълна къща
Предложения
: ??:??