Мълчанието понякога е смърт,
щом пролетта е тиха изневяра...
Животът ми намира сетен път,
а може би себе си повтарям?
Ти беше пролетен лист,
който в душата ми разцъфва –
отронен стон кристалночист
все още в мене не заглъхва!
Недей,прости,нима така
ще остана в теб виновен?
Плаче дъждовната дъга...
Мълчат небесните покрови. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse