Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам?
Каквото ми е нужно - си го имам.
Възкръснах след стотината разпятия.
Сбогувам се с поредната година,
с последната Неделя, с разни музи
и с дяволите със лица човешки...
Препивах и преяждах със илюзии.
Не опростих повторените грешки. ...