30.12.2018 г., 18:14 ч.

Последната Неделя на годината 

  Поезия » Друга
879 9 12

Мълчи. За равносметка ме подсеща.

И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя. 
И аз мълча. Какво ли да пресмятам?
Каквото ми е нужно - си го имам.
Възкръснах след стотината разпятия.
Сбогувам се с поредната година,
с последната Неделя, с разни музи
и с дяволите със лица човешки...
Препивах и преяждах със илюзии.
Не опростих повторените грешки. 
Година като всяка. Болна, здрава...
Воюваща и мирна. Тежка, лека...
Споделяща съдбата си и хляба
със двама-трима истински човека. 
Отива си. За спомен ми оставя
усмивките, които подари ми,
уроците си (за да не забравям)
и няколко истории във рими.
На прага - нова. Късам обещанията. 
Две-три мечти човешки стискам в шепи.
Последната Неделя ще погаля,
а после... ще потъна в неизвестното.

 

Готова съм. Пристигай пролет бяла,
безгрижно лято, със усмивка детска...
До есента ще бъда помъдряла
за следващата зимна равносметка!...  :)

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??