Последната спирка на вятъра
ПОСЛЕДНАТА СПИРКА НА ВЯТЪРА
Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята.
Ухае на липа и риган,
на мащерка и лудо биле,
щурчета щъкат из тревите,
със сладък аромат препили.
Кълби се мракът на талази,
поглъща празните колиби,
из неизбродните оврази
кръстосват луди самодиви.
И няма светлинка – да грейне,
и никой нощем не шушука –
камбаната е претопена,
продран е от ръжда улукът.
Печат ли черен е ударен,
на тоя край – от Бог забравен?
Заяжда прочката, след прага
безкрайна тишина ме дави.
Земице мила, накъде ли
отпрати рожбите си в здрача?
И ще се върнат ли – поели
обратен път – да те оплачат!
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
От къде ги намери тези чудни думи "и своята шевица звездна...".Направо рисуваш с думи,много е красиво!
-
Благодаря ви, приятели, на всички, които се отбиха тук.
Прочка наричат врата в някои краища на България. -
Поетично съпричастие на мислите на много от нас. Поздрави!
-
Лирично, баладично, безкрайно красиво...и тъжно.
Гласът на живота и любовта търси пътеката на покаянието,
Поздравления, Валентина! -
Тъжно е - толкова много красота, за която няма вече човешки очи, да я видят.
-
Великолепна си, Валя!
И няма светлинка – да грейне,
и никой нощем не шушука –
камбаната е претопена,
продран е от ръжда олукът.
Печат ли черен е ударен,
на тоя край – от Бог забравен?
Заяжда прочката, след прага
безкрайна тишина ме дави. -
Силно и чувствено, докосва душата, особено финала! Прегръщам те Вале!
-
Много силно! Благодаря!
-
Поздрав и от мен, Валка! Мъка засяда в гърлото.....
-
Пасторално, красиво, с надигащи се нотки на печал в средата на стихотворението и накрая тази поанта - разбиваща е, Валя! Поздравявам те с прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
