ПОСЛЕДНАТА СПИРКА НА ВЯТЪРА
Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята.
Ухае на липа и риган,
на мащерка и лудо биле,
щурчета щъкат из тревите,
със сладък аромат препили.
Кълби се мракът на талази,
поглъща празните колиби,
из неизбродните оврази ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация