Последните думи на листата

То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича.

И когато рисува по него художник неизвестен,
се радва, макар и своя край да усеща.
Листото поглежда към приятеля стар, верният кестен,
отново заедно, но на земята е тяхната среща.

И вятърът носи този миг споделен,
неуморно, със силата на любовта.
"Обичаме хората, всяка нощ, всеки ден",
последните думи, на всички листа.

Явор Перфанов©
14.09.2020 г.
Г. Оряховица