Последните думи на листата
То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича.
И когато рисува по него художник неизвестен,
се радва, макар и своя край да усеща.
Листото поглежда към приятеля стар, верният кестен,
отново заедно, но на земята е тяхната среща.
И вятърът носи този миг споделен,
неуморно, със силата на любовта.
"Обичаме хората, всяка нощ, всеки ден", ...