26 июл. 2014 г., 14:41

Последно обещание 

  Поэзия » Любовная
666 0 2

-



Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите,
който носи звездите на люлка.
От днес.
И додето отварям очи, ще те гледам
до последната песен на гларуса бял.
Ще съм твой капитан, поел вахта последна
пред бездънния вик за деветия вал.
Ще те търся – имане -

под извора карстов
на селцето, родено в десети Балкан
и с последните длани на истински майстор
ще ти вдигна палат на самия мегдан.
Но не с китка от здравец - със плач го намокрих,
преди слънцето двора му да изсветли.
Заваля. За последно.
Не стигнал до покрив,
той напусна градежа.
По първи петли.




-

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Спокойна сряда на вас...
  • Все пак допускам, че е бил искрен. Понякога просто така се случва. Силно стихотворение, въздействащо! Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш в "Откровения", Стенли!
Предложения
: ??:??