Последно обещание

26 jul 2014, 14:41

Poesía » De amor

665 0 2

Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите,
който носи звездите на люлка.
От днес.
И додето отварям очи, ще те гледам
до последната песен на гларуса бял.
Ще съм твой капитан, поел вахта последна
пред бездънния вик за деветия вал.
Ще те търся – имане -

под извора карстов
на селцето, родено в десети Балкан
и с последните длани на истински майстор
ще ти вдигна палат на самия мегдан.
Но не с китка от здравец - със плач го намокрих,
преди слънцето двора му да изсветли.
Заваля. За последно.
Не стигнал до покрив,
той напусна градежа.
По първи петли.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stenli499 (Станислава)

2014-07-30T08:18:19+03:00

Спокойна сряда на вас...
Смиф (Валентин Евстатиев)

2014-07-28T11:22:27+03:00

Все пак допускам, че е бил искрен. Понякога просто така се случва. Силно стихотворение, въздействащо! Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш в "Откровения", Стенли!