Отиде си и сбогом дори не каза,
отиде ти далече отлетя,
по своят път пое прекрасен,
но уви така устроен е света.
И в сърцето вечно ще те нося,
и само хубаво за теб ще изрека,
аз знам че с нас ще бъдеш вечно,
но ще ми липсва любовта.
Любовта с която ме даряваше,
силните прегръдки и слова,
когато винаги ме успокояваше,
и казваше ми че не съм сама.
Аз знам че с времето ще мине,
че няма все така да ме боли,
но мястото ти в сърцата ни остава,
и никой не ще те замени!
Поклон пред светлата ти памет, Вуйчо!
© Виктория Петрова Все права защищены