Отиде си и сбогом дори не каза, 

отиде ти далече отлетя, 

по своят път пое прекрасен, 

но  уви така устроен е света. 

И в сърцето вечно ще те нося, 

и само хубаво за теб ще изрека, 

аз знам че с нас ще бъдеш вечно, 

но ще ми липсва любовта. 

Любовта с която ме даряваше, 

силните прегръдки и слова, 

когато винаги ме успокояваше, 

и казваше ми че не съм сама. 

Аз знам че с времето ще мине, 

че няма все така да ме боли,

но мястото ти в сърцата ни остава,

и никой не ще те замени!

    Поклон пред светлата ти памет, Вуйчо!