Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена
и птица върху рамото ми кацаш -
идеята за думичката "щастие",
която сричах цял живот напразно.
Поспри се в миг на пареща самотност,
където мъртвото ми утре днес прозира.
Очите като слепи те познават
с ръба на пръстите от трепета умиращи. ...