Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена
и птица върху рамото ми кацаш -
идеята за думичката "щастие",
която сричах цял живот напразно.
Поспри се в миг на пареща самотност,
където мъртвото ми утре днес прозира.
Очите като слепи те познават
с ръба на пръстите от трепета умиращи.
Венчавам се за крехкото ти тяло,
косите дъхави върху ми спуснати.
Лицето мое в тъмно огледало
целува те в последното си случване...
© Младен Мисана Всички права запазени
1.Мерси Елица! Знаех, че лиричното ти сърце няма да остане безучастно към стиховете ми.
Поздрав от мен: Мисана
2.Мерси Санвали! Трогна ме. И аз те поздравявам от сърце!: Мисана
3.Благодаря Сеси! Толкова искрено звучиш. Твоето признание ме изпълва с радост. Поздрав от мен: Мисана
4.Мерси Жени! Радвам се, че хареса текста ми и имаш моя най-сърдечен поздрав: Мисана
5. Благодаря Красимир! Трогнат съм от хубавите думи! Весела неделя от мен!: Мисана