Последното чувство към живота

4 мая 2010 г., 10:41

Поэзия

583 0 2

Не съм се питала защо съм се родила,

дали пък късно или скоро ще умра.

Не знам с какво и кой съм наранила,

дали пък честна с всички съм била.

Не съм помисляла да пресека напряко,

в живота пътищата трудни да сека.

Не съм подхождала към нищо с ярост,

не съм се борила с' съдбата до сега.

Но днес със болка искам да извикам:

"Животът ми със мен се подигра!"

Че в сметките до днес не му се вписвам,

че не чувах, а подправях му гласа.

И ще ми се насреще му да се изправя,

да видя как ме гледа със безочие.

Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!

Последното ми чувство свършва

с многоточие...

angel_voice (Пепп)

2010-05-04T14:13:12+03:00

Извикай му се,Дид! И ще видиш колко други ще се извикат с теб! Много ми хареса!Ти си дързост
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-05-04T11:55:59+03:00

Хубаво си го написала - и искрено!
Поздравления за стиха...и продължи след многоточието... с нов стих!