4.05.2010 г., 10:41 ч.

Последното чувство към живота 

  Поезия
584 0 2

Не съм се питала защо съм се родила,

дали пък късно или скоро ще умра.

Не знам с какво и кой съм наранила,

дали пък честна с всички съм била.

Не съм помисляла да пресека напряко,

в живота пътищата трудни да сека.

Не съм подхождала към нищо с ярост,

не съм се борила с' съдбата до сега.

Но днес със болка искам да извикам:

"Животът ми със мен се подигра!"

Че в сметките до днес не му се вписвам,

че не чувах, а подправях му гласа.

И ще ми се насреще му да се изправя,

да видя как ме гледа със безочие.

Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!

Последното ми чувство свършва

с многоточие...

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извикай му се,Дид! И ще видиш колко други ще се извикат с теб! Много ми хареса!Ти си дързост
  • Хубаво си го написала - и искрено!
    Поздравления за стиха...и продължи след многоточието... с нов стих!
Предложения
: ??:??