31 окт. 2019 г., 23:18

Посока 

  Поэзия
1304 0 0

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи

и тъмнее подобно на мрака. 

Прозрачна ли съм и дали ми личи, 

как душата гаснеещо чака, 

да запаля искрата в насъщния път 

та напред да е ясен, да свети?

Подобно на вятър гаси я светът 

с дъх от злоба. Спестете съвети. 

Не искам фенери. Искам звезди

пътеводни да са ми ориентира, 

подобно светулки в ноща. А в зори 

слънчев лъч, пътя ми да избира. 

 

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??