Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи
и тъмнее подобно на мрака.
Прозрачна ли съм и дали ми личи,
как душата гаснеещо чака,
да запаля искрата в насъщния път
та напред да е ясен, да свети?
Подобно на вятър гаси я светът
с дъх от злоба. Спестете съвети.
Не искам фенери. Искам звезди
пътеводни да са ми ориентира,
подобно светулки в ноща. А в зори
слънчев лъч, пътя ми да избира.