Един живот, а толкова посоки,
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси
разкъсваме безкрая на мига.
И после, полудели от въпроси,
сълзите ни осъмват в тишина…
От жажда се взривява небосклонът
и тъжно във душите ни вали.
Успях ли твойто утро да догоня,
щом миналото още ме боли? ...