danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
26 feb 2012, 0:05

Посоки 

  Poesía » De amor
799 0 9

Един живот, а толкова посоки,

и толкова отворени врати…

Как всичките докрай да ги обходя,

без да нагазя в мътните води?

 

Една любов, а с толкова откоси

разкъсваме безкрая на мига.

И после, полудели от въпроси,

сълзите ни осъмват в тишина…

 

От жажда се взривява небосклонът

и тъжно във душите ни вали.

Успях ли твойто утро да догоня,

щом миналото още ме боли?

 

И как да продължа да бъда жива,

ако предам мечтите си сега…

Дори небето се оголва сиво,

когато ме боли от самота.

 

Все още във очите ти се вричам,

и вечно търся вярната следа.

И мога до полуда да обичам,

защото вярвам в теб и любовта. 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??