10 дек. 2009 г., 00:25

Пост-Магията (Или след 24:00ч.) 

  Поэзия » Любовная
920 0 16

На път към най-безумното сбогуване,
оглозгани сандали съм обула.
Не пречи, че нозете ми подуват се
(че раните зараствали бях чула).
На път към нещо болно, предсказуемо,
сама нарамих разочарование.
Безбрежията засадили умните,
наивниците жънели страдания.
На път да хвърля сивата заблуда,
шуми по устните ми нецелунати
плесникът.
Приказки не съществуват.
(... На несъществуване привиквам.)
Свиква се дори и на неструване;
на нелюбов, на неживот се свиква!...

... Оглозгани сандали. И сбогуване.
Три мишки имам. Път назад.

... и тиква.

© Лора Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??